СЪВРЕМЕННА   ПОЕЗИЯ

Бр.2 /декември 2003


Николай Колев

Стихотворения

Д-р  Николай Колев е роден през 1977г. в София. Завършил е Националната Природо математическа гимназия. Има висше медицинско образование. Дипломира се като стоматолог в МА-София. Самообразованието си набавя сам.

Член е на светованата организация на хората с висок интелект – МЕНСА. Съосновател на движението “Нова Епоха” през 1994г. Съосновател на център за изследване на геокосмическите влияния върху човека. Основател на българския идеен суфи-кръг “Суфизм БГ” и създател на първата българска интернет страница посветена на суфизма.

За контакти : Sufism@mail.bg                                       Web : sufism.bol.bg

 

                    *          *          *

Времето тече и не спира напора в сърцето,

В мен от край до край стопиха се мечтите

И изгоря на всеки миг живеца

Подло вкаран в блян на суетата верна.

 

Горя и изгорях

На прах е вече всяка моя част

И сласт и мир и допир и кумир

Всичко влято е на огъня в сърцето!

 

И да обичам, жив топя се в ръцете на сластта,

И не виждам и не чувам, че опитват да ме спрат,

Къде отивам и по стъпките след кой вървя?

 

Ловя след теб разпорения въздух

И вдишвам от разветите му гриви.

Не смей дори да мислиш да ме спреш,

Таз лудост проклятие не е, а дар,

И всеки миг е опит от чашата й да отпия

Скрита в гънките на вековете.

 

На бича най-сладкото мъчение,

Развява своя гладък меч

И миг след миг не спира да разсича на две

Споените в юмрук ръце.

 

Дали раздялата е лек за лудостта

Или опива в блянове сърцето.

 

Отдавна вяече ти го подарих – това сърце,

Прави с него всичко мила,

Докато е в твоите ръце, аз съм ти

И ти си аз в едно лице.

 

Не хвърляй камък в огледалото пред теб,

Целувка е за него тоз плесник.

 

Счупи на любовта калъпа,

И ела към мен...

Натам не води пътя,

Натам те водя само аз...

 

 

                    *          *          *

В плющящите треви на любовта окъпах се,

Попивайки след теб от тебе всяка твоя капка от дъха ти,

Убий ме и стопи оловната сачма в мен,

Във вените ми искрящо злато влей,

И остави пожара да бушува и вилней.

 

Изпий сълзите ми от радост,

Защото от деня в който те видях,

Аз безумно полудях.

 

Печатите на старата любов дотолкоз изблeдняха,

Че загубих и последната следа от тях.

 

Аз цял издран от сласт, попивам сок от всяка твоя пора,

И в пиянството на любовта пропих и последния си спомен.

 

Искай в тоз момент,

Всичко от мен.

За мен светът не съществува преди теб,

Низ от лоши сънища е само бил.

 

Ти си ми тамян и бог и страст и бряг,

Гори в сърцето ми несмирим пожар,

Целувай пламъците му и погълни ме цял в теб.

Животът ми е вече куха сламка, хвърли я да гори и ела с мен.

 

Тази лудост е екстаз,

Върти ме като виночерпец въртящ се сред празните бокали.

Удавих се във вино и безброй животи преродих се е теб.

Но до ненасита ще покривам тялото ти с мед.

 

Като гладни пеперуди целувките ми те застигат

И полепват по  прашеца на любовните ни дири.

 

Аз съм вее само рамка на твоята осанка,

И разпуква се в мен стрцето, като нар под напора на хиляди зърна,

Изпий сладкия им сок и влей го в кръвта си,

За да остана в теб като капка от кръвта ти.

 

 

 

 


(с) Николай Колев.      Публикувано в  на: 01.12.2003.

Бр.2 /декември 2003

 

 

 

 

 

 



Hosted by uCoz