НАУКА	Бр.2 /декември 2003

Лев Гиндилис

Проблемът за свръхнаучното знание

Л.М.Гиндилис е старши научен сътрудник в Държавния астрономически институт "П.К.Щернберг" в Русия, кандидат е на физико-математическите науки. Работи в областта на астрофизиката, историята и методологията на науката, проблемите, свързани с търсенето на живот във Вселената. Автор е на над 130 научни публикации. Л.М.Гиндилис е председател на секцията "Търсене на космически сигнали с изкуствен произход" на Научния съвет по радиоастрономия на Руската академия на науките и ръководител на Научно-културния център SETI в Москва. Статията "Проблемът за свръхнаучното знание" е публикувана за първи път в Русия в сп. "Новая Эпоха", №1/2, 1999 г.

1. Две системи на знание

        В човешката култура отдавна съществуват две системи на знание - езотерично и екзотерично. Съвременната официална наука по самата си природа спада към екзотеричното знание. Езотеричното знание включва езотеричните съставящи на различните религии, религиозно-мистичните учения, отразяващи опита на индивидуалното достигане на Истината чрез потапяне в изменено състояние на съзнанието, в което се достига единение в Висшия Свят, единство с Бога, а също окултните или херметични науки, то ест науките за скритите сили в природата и човека. Окултизмът като самостоятелна област, несвързана с някаква религиозна система, се отделя в епохата на късния елинизъм (въпреки, че корените му вероятно са по-древни).

        Науката не признава езотеричното знание, независимо от това в процеса на нейното развитие протича тяхното постоянно взаимодействие и сближаване. Отделни елементи на езотеричното знание се включват в научната парадигма и този процес протича непрекъснато. Достатъчно е да се дадат добре известните примери с електричеството и магнетизма, които в продължение на много векове са спадали изключително към езотеричната (окултната) сфера, и чак сравнително наскоро бяха включени в научната парадигма и съставиха основата на научния прогрес на новото време. Също и месмеризмът, първоначално отхвърлен от науката, впоследствие намери своето място в нея под името хипнотизъм (макар природата му и досега да остава неизяснена). В наше време са установени удивителни и много дълбоки съответствия между парадоксалните представи на източните мистици за природата на Мирозданието и също толкова парадоксалните (за обикновеното съзнание) представи на съвременната теоретична физика. Този проблем е прекрасно изложен в забележителната книга на Фритьоф Капра "Дао на физиката" [1].

        Съвременната наука преживява период на най-дълбоки преобразувания. В нея възникват нови идеи и представи, зреят кълнове на ново знание и нова парадигма [2], които я сближават с езотеричното знание. Някои примери на такова сближаване са дадени от нас в работите [3,4]. Вероятно към тях могат да се отнесе и теорията на торсионните полета на А.Е.Акимов и Г.И.Шипов [5,6]. Идейната близост на съвременните научни представи и най-древните религиозно-философски учения е отбелязана от Л.В.Лесков [7]. В работите на В.Н.Волченко [8], А.В.Московски [9], А.А.Сазанов [10,11] се обсъжда въпросът за реалното съществуване на финия свят, фини енергии и фини материални форми, битието на които досега е било отнасяно изключително към сферата на езотеричното.

        По такъв начин, езотеричното знание се представя като някакво свръхнаучно знание, което взаимодейства с научното и постепенно се включва в научното знание.

        Възниква въпросът - какъв е източникът на това свръхнаучно знание? От научна гледна точка този въпрос е некоректен, тъй като науката отрича самото съществуване на свръхнаучното знание. "Хората не смятата за знания каквито и да било знания извън научните. Окултните знания се отхвърлят първо, като недоказуеми с научни методи; второ, като измислици на предишни поколения в онези времена, когато съвременната наука още не е съществувала, а хората са пребивавали в дълбоко невежество." [12].

        Съгласно Живата Етика¹, езотеричното (или окултно) знание има космически произход. То "е дар на Разумни Същества, изпреварили човечеството с много милиарди години"[12]. При това трябва да се има предвид, че преминавайки през филтъра на несъвършените съзнания, езотеричното знание с времето се изопачава. Затова "между вулгарния окултизъм и Висшето Окултно Знание разликата е като между Земята и Небето"[12]. Върху самия термин "окултизъм" в продължение на години са се напластявали всевъзможни предразсъдъци и в съзнанието на хората той е изгубил своето високо значение. "... без съмнение - пише Елена Рьорих - мнозина са отблъснати от самото споменаване на окултизма. Та нали през последните десетилетия се появиха толкова бутафорни окултни организации, че сериозният търсач се старае да се огради от всичко, което носи етикета на окултизма. Сега вече са нужни нови определения, отговарящи на новата терминология, приета от науката..." [13, стр.389].

2. Свръхнаучното знание и SETI

        Съществува област на изследвания, където науката и философията с охота признават съществуването на свръхнаучно знание. Това е областта на хипотетичните (от научна гледна точка) извънземни цивилизации. Ако извънземните цивилизации (ИЦ) съществуват, то естествено е да се очаква, че сред тяха може да има цивилизации, които значително са ни изпреварили в своето развитие. Отчитайки разликата във възрастта на звездите от различни поколения, дисперсията на възрастите на цивилизациите може да достига милиарди години. Знанията на подобни суперцивилизации могат с пълно право да бъдат причислени към категорията на свръхнаучното знание. Затова в съвременните изследвания по търсене на извънземни цивилизации, на извънземен разум (SETI) възниква проблемът за взаимодействието на научното и свръхнаучното знание с извънземен произход. Този проблем има няколко аспекта. Смята се, че основният канал е обменът на информация с помощта на електромагнитни вълни. При това се предполага, че разстоянията между цивилизациите не са по-малки от 100-1000 светлинни години. Закъснението между изпращането на сигнал и получаването на отговор в най-добрия слуцай е от порядъка на стотици и хиляди години. В тези условия може да се говори само за едностранна връзка, нещо като космическо разпръскване (без възможност да се води диалог). Тогва информационното взаимодействие с извънземни цивилизации е аналогично на взаимодействието с отдавна отминали древни култури. Ще отбележим, че за торсионната връзка тези ограничения не съществуват.

        При приемането на информация от извънземни цивилизации възниква проблемът с разбирането на смисъла на съобщението. Той възниква вече на етапа на откриването на ИЦ, тъй като, както показва анализът, единственият сигурен критерий за изкуственост на сигнала е наличието в него на смислова съдържателна информация [14]. Възможността за разбиране на смисъла на съобщението се свежда до проблема за общност на понятията и общност на логиката. При наличие на такава общност е възможен обменът на информация с помощта на език, построен на принципите на математическата логика [15,16]. Твърде разпространеното оптимистично схващане за този проблем изхожда от представата, че доколкото цивилизациите в своите понятия отразяват обективно съществуващия свят и неговите закономерности, то понятията на всички цивилизации трябва да бъдат съпоставими. Критиците на тази гледна точка посочват, че обективният свят се пречупва по различен начин, преминавайки през призмата на колективното съзнание на различните цивилизации.

        Тук трябва да се отчита и строежът на възприемащите апарати (рецепторите) на субектите на познанието и особеностите на целия филогенетичен път на развитие, в процеса на който се осъществява формирането на понятията. Например съвременното човечество благодарение на особеностите на възприемащия апарат на хората "отчленява" от целия многомерен Космос тримерния физически свят, който е поле на дейност на човешката цивилизация и предмет на познание за науката. Вътре в това поле действат допълнителни "филтри".

        Крайната позиция в тези представи се състои в това, че у различните ИЦ напълно отсъства каквато и да било общност на понятията, откъдето произтича невъзможността за контакти между тях по каналите за връзка [17,18]. По-умерената позиция, признавайки наличието на сложна система от "филтри", чрез които се осъществява възприятието и познанието на понятийния свят, въпреки това допуска възможността за "пресичане" на системите от понятия - за наличие на обща компонента, на основата на която може да се гради процесът на обучение и разбиране.

        В Живата Етика тези трудности се снемат благодарение на йерархичния принцип на взаимодействие на космическите култури. Взаимодействието се предава по веригата на Йерархията от едно звено към друго. Непосредственият контакт се осъществява с най-близкото звено. При това висшестоящото звено не само добре познава системата от понятия на опекаемата цивилизация, но и в качеството си на Наставник участва в нейното формиране. Контактът се реализира по схемата ученик-Учител.

        Друг аспект на проблема за съотношението между научно и свръхнаучно знание е свързан с така наречения астросоциологичен парадокс (АСП). В своята най-силна форма той се разглежда като противоречие между предполагаемата множественост на ИЦ и отсъствието на колонизация на Земята или поне на следи от дейност на извънземни на Земята (парадокс на Ферми). Опитите да се обясни този парадокс са довели до генерирането на множество оригинални идеи за характера на развитие на ИЦ [19]. При това основният факт, който лежи в основата на парадокса, отсъствието на каквито и да било признаци на въздействие на извънземен разум в продължение на историята на човечеството и цялата 4-милиардна история на Земята, се смята за твърдо установен факт. А всйщност никакви основания за подобно утвърждаване няма.

        При обсъждането на АСП е необходимо да се отчита йерархичния принцип на взаимодействие на космическите култури, за който се спомена по-горе, и принципът за ненарушаване на свободната воля на всяка цивилизация. Йерархичният принцип сочи, че въздействието е възможно само от страна на най-близкото Звено. А принципът на ненарушаване на свободната воля изключва всички груби въздействия, в това число експанзията, завоеванията, колонизацията и т.н. - любимия сюжет на евтината фантастика. Що се отнася до по-фини въздействия, които не нарушават свободата на волята, то въпросът за тях остава открит. Признаците за въздействие на висш извънземен разум се търсят в паметниците на материалната и духовна култура във вид на наличие в тях на елементи на свръхнаучно знание. По такъв начин, ние отново стигаме до въпроса за съществуването на свръхнаучно знание на Земята. При това в дадения случай този въпрос вече се формулира в рамките на самата наука.

3. Съществува ли свръхнаучно знание на Земята?

        Живата Етика, както вече отбелязахме, отговаря на този въпрос положително и сочи Източника на свръхнаучното знание - Йерархията на Светлината. В рамките на науката се обсъждат свидетелства, свързани с паметниците на материалната и духовна култура.

        Един от най-забележителните паметници на Древността е знаменитият Стоунхендж в Англия. След изследванията на Дж.Хокинс учените бяха принудени да признаят, че той представлява най-съвършена астрономическа обсерватория. Следователно жреците, които са ръководили неговото създаване преди около 5000 години, е трябвало да притежават обширни астрономически знания. Източникът на тези високи знания остава загадка за науката. Многобройни примери за свръхнаучни, неправомерно високи знания в математиката, астрономията, медицината и други на науката и технологията са приведени от А.А.Горбовски в неговата интересна книга "Загадки на най-старата история"[20].

        В книгата на Джавахарлал Неру "Пробуждането на Индия" се съобщава, че в древна Индия е съществувало понятието за най-малка линейна мяра [21, стр.119]. Такова понятие изглежда малко оправдано - много по-естествена изглежда представата на гърците за безкрайната делимост на отсечката. Но най-учудващото се състои в големината на тази най-малка мярка. по съобщението на Дж.Неру, тя е равна на 1,37x7^-10 дюйма. Твърде малка величина, която не би трябвало да има никакво оправдание в технологията на древността. Ако се приведе тази величина в по-привични за нас мерки, ще получим 1,23х10^-8 сантиметра, което с голяма точност съвпада с атомната единица за дължина (диаметъра на първата Борова орбита на атома на водорода)! Подобни примери могат да се умножат.

        Наистина поразителни са астрономическите знания на неголямото африканско племе догони, запазени в езотеричната част на тяхната митология [22]. критиците обръщат внимание върху две обстоятелства: 1). не е ясно доколко адекватен е преводът от митологичния език на древните догони на съвременен език и съпоставянето на превода с астрономичните данни; 2). възможността за заимстване от съвременни източници. Въпреки че тези доводи изглеждат слабо убедителни, да бъдат опровергани е практически невъзможно.

        От друга страна въпросът за това какви знания трябва да се смятат за правомерни за дадена епоха, също не е толкова еднозначен. Особено ако става дума за отдалечени епохи. Затова, за да се избегнат безплодни дискусии, необходимо е да се опираме на строг критерий за свръхнаучно знание. Задачата се състои в това да формулираме такъв критерий, оставайки изцяло върху почвата на науката и действайки в рамките на научната методология. В работите [23,24] ние предприехме опит да решим тази задача.

4. Критерий за свръхнаучно знание

        Да формулираме, преди всичко, изискванията към Източника на знание:

        1. Достоверността (неподправеността) му не трябва да предизвиква никакво съмнение. Само при това условие можем да се обърнем към неговото съдържание.

        2. Доколкото става дума за истински документ, отнасящ се към определена епоха, това трябва да намира отражение в езика на Източника: използваните в него термини трябва да съответстват на научния език на онази епоха, към която той се отнася. (Би било нелепо например да очакваме приложение на диференциални уавнения, още повече в съвременната им форма, с използване на съвременни символи, в източник от епохата на Древен Египет.)

        3. Следващият въпрос е колоко източникът може да изпреварва своята епоха. Ако той  поглежда твърде много напред, той може напълно да мине покрай съзнанието на съвременниците. За да не стане това, съставителите на документа трябва да се придържат като цяло към границите на онези знания, които са достъпни за разбирането на съответното време. (Това, разбира се, не се отнася за вътрешните документи на субектте на свръхнаучното знание, които могат да бъдат напълно недостъпни за човечеството.)

        4. Най-накрая, за да можем да се възползваме от критерия за свръхнаучно знание, ние трябва добре да познаваме епохата на източника, състоянието на науката по онова време - да разбирамекое е достъпно за нея и кое лежи извън пределите на нейните знания. Затова е желателно Източникът да не е твърде древен.

        Самият критерий за свръхнаучно знание се установява въз основа на съдържанието на Източника. При това могат да се формулират две форми на критерия - слаба и силна.

        "Може ли да смятаме, че това, което човекът знае за света на дадено стъпало на развитието, е непреложно, безпогрешно и всестранно? Не! Човекът не притежава такова знание. Всичко е относително, всичко е непълно. Всичко подлежи на разширяване и задълбочаване". (Г.А.Й., 11, 544). (Цитатите, означени с "Г.А.Й." са от книгата "Грани Агни Йоги" (бълг. "Аспектите на Агни Йога"), посочена в литературата под номер 29. - бел.прев.)

        Знанието, съдържащо се в Източника, трябва частично да се припокрива със знанието на своята епоха (в противен случай документът би бил напълно безполезен), а частично може да ицлиза извън пределите на това знание. Именно такова "излизащо извън пределите" знание представлява най-голям интерес. Ако е установено, че то, бидейки достоверно, не съответства на знанията на своята епоха, можем да го отнесем към свръхнаучното знание. За пример за такова "излизащо извън пределите на своето време" знание можем да смятаме представата на древноиндийската наука за съществуването на най-малка линейна мяра, за което споменахме по-горе. Друг пример, по-близък до нашето време, може да бъде намерен в книгата на Н. Уранов "Бисерът на търсенията" [30, § 146]. Там има удивително предсказание, отнасящо се до елементарните частици: "Ще бъдат открити множество частици в атома, но всички те ще се окажат разновидности на СЕДЕМ ОСНОВНИ ЧАСТИЦИ". Това намира потвърждение в съвременните кваркови модели за строежа на елементарните частици.

        Разгледаният критерий, който се характеризира с "изход" извън пределите на знанието на своята епоха, е относително слаб. По-силният критерий е свързан със съществуването на противоречия. Знанията, съдържащи се в Източника, в някаква тяхна част могат да противоречат на знанията на своята епоха. Последното обстоятелство е особено ценно, защото позволява да се осъществи необходимата проверка. Ако се окаже, че знанието, противоречащо на своята епоха, впоследствие е било потвърдено от науката, то (след надлежно изследване и проверка) може да бъде отнесено към категорията на свръхнаучното знание. Така, ако има Източник, издаден през ХІХ век, който съдържа твърдения, противоречащи на науката от онова време, но потвърдени в наше време, то, съгласно формулирания критерий, ние трябва да отнесем този Източник към свръхнаучното знание. Например в Тайната Доктрина се съдържа представата за разширяването на Вселената, напълно нелепа от гледна точка на науката на ХІХ век и напълно противоречаща на всички нейни представи. Независимо от това, тя напълно се потвърди през ХХ век след откриването от Е.Хъбъл на червеното отместване в спиктрите на галактиките и създаването на релативистки космологични модели на разширяващата се Вселена.

        Разбира се, трябва да се изключат всички случайни съвпадения, за което се провежда съответният анализ.

        При това трябва да се има предвид, че Източникът може да съдържа също и знания, които противоречат на съвременните и евентуално могат да бъдат потвърдени в бъдеще.

        Не е трудно да се види че такива Източници като Тайната Доктрина, Писмата на Махатмите, книгите на Живата Етика напълно удовлетворяват изискванията (1-4), предявявани към изследваните източници. Изглежда целесъобразно да се приложи към тях критерият за свръхнаучно знание. Това е много обширна и трудоемка програма, която очаква млади, непредубедени изследователи. В тази статия ще се ограничим само с няколоко илюстрации. 

5. Писмата на Махатмите като Източник на Свръхнаучно Знание

        Като илюстрация ще разгледаме едно от писмата на Махатма К.Х. до А.П.Синет, редактора на влиятелния англоезичен вестник "Пионер", издаван в Индия. Ще използваме превода на писмата, осъществен от Елена Ивановна Рьорих и публикуван в книгата "Чашата на Изтока" [25]. Във второто издание на тази книга това писмо има номер ХХV и дата 1882 г. В него се разглеждат някои геофизични и астрономични въпроси. Писмото вече беше частично анализирано в статията на Бронштен [26]. По-специално, той убедително показа, че учените, с които полемизира Махатмата, не са някакви митични личности, а реални хора, заемащи видно място в науката от онова време. Обсъжданите в писмото въпроси наистина са се намирали на предната линия на тогавашната наука и са предизвиквали повишен интерес отстрана на научната общественост. При това става дума не за някакви глобални философски или мирогледни проблеми, а за най-обичайни научни факти. Ние ще разгледаме съдържанието на писмото на К.Х. и Неговата полемика с учените от гледната точка на формулирания сритерий за Свръхнаучно Знание (съкратено СНЗ).

        Да се спрем отначало на критерия в неговата по-слаба форма. Заслужават сериозно внимение данните за ролята на метеорната материя в процесите, протичащи в земната атмосфера и нейното влияние върху промените в климата. Не всички от тези данни могат да бъдат лесно осмислени от гледна точка на съвременните научни представи. Но някои твърдения на К.Х., неизвестни на науката от онова време, впоследствие бяха потвърдени.

        Така, К.Х. съобщава, че високо над земната повърхност "въздухът е просмукан и пространството е изпълнено с могнитен или метеорен прах..." [25, стр.201]. Изследванията на полумраковото светене на атмосферата, осъществени през 30-те - 50-те години на нашия век, показаха, че ако но височина по-малко от 100 км светенето се определя от разсейването на слънчевата светлина в газова (въздушна) среда, то на височини над 100 км преобладаваща роля има разсейването върху прашинки. Първите наблюдения, извършени с помощта на изкуствени спътници, доведоха до откриването на прахова обвивка на земята на височина няколкостотин километра.

        Достойно за отбелязване е също указанието на К.Х. за наличието на микрометеорити въ вид на магнитни частици в снежната покривка и в дълбоководните отлагания . "снегът - особено в нашите северни области - е пълен с метеоритно желязо и магнитни частици, и отлагания на последните се срещат дори на дъното на моретата и океаните..." [25, стр.201]. Понастоящем изследването на микрометеоритите е едно от важните средства за изучаване на метеорното вещество. Тези частици се откриват в ледниковите отлагания (особено високо в планините, на планинските върхове) и в дълбоководната морска тиня във вид на плътни кълбовидни частици, притежаващи магнитни свойства. Специалистите ги наричат "магнитни топчета". Размерът на тези частици е от 1 до 300 микрона, масата е от 10^-11 до 10^-6 грама.

        Интересен е отгворът на К.Х. на въпроса на Синет за "фотометричния показател" на звездите. Махатмата обръща внимание на това, че "мощните струпвания на метеорно вещество" (в междузвездното пространство) водят до изкривяване на наблюдаваната интензивност на звездната светлина и, следователно, до изкривяване на разстоянията до звездите, получени по фотометричен път [25, стр 207]. По същество, това е било указание за наличието на междузвездно поглъщане, открито през 1930 г. от Тремплер, което по право се смята за едно от най-важните астрономически открития на нашия век. В интерес на истината трябва да отбележим, че астрономите са се научили да отчитат междузвездното поглъщане и да внасят поправки в промнените от него разстояния до отдалечени обекти. Но това ни най-малко не омаловажава справедливостта на забележките на К.Х., направени много преди откриването на миждузвездното поглъщане.

        Голям интерес представляват също данните за Слънцето. През 80-те години на миналия век са смятали, че Слънцето е просто едно гигантско газово кълбо, нагрято до висока температура. Такава представа, строго казано, не може да се смята за вярна, защото при високи температури в недрата на Слънцето атомите са йонизирани (което учените по онова време е нямало как да знаят!), и слънчевото вещество представлява плазма с "вградени" в нея магнитни полета. Затова можем да разберем Махатмата, когато той казва, че представите на астрономите за "облаци от пара" или "газове, неизвестни на науката" предизвикват у него усмивка, тъй като всъщност слънчевото вещество представлява "магнитна материя в нейното обичайно активно състояние"[25, стр.206]. И по-нататък: "Слънцето не представлява нито твърдо, нито течно тяло, нито дори газообразно светене, то е гигантско кълбо от електромагнитни сили..." [пак там]. Една такава представа много по-добре съответства на съвременните научни данни за Слънцето.

        Отговаряйки на въпроса за структурата на слънчевата корона, К.Х. посочва, че измененията в структурата на вътрешната корона, са обусловени от флуктуациите на магнитната материя и енергия (на магнитното поле, както бихме казали днес), от която също така зависи разнообразието и броят на петната"[25, стр.202-203]. Всичко това напълно съответства на съвременните представи. Както и забележката на Махатмата, че "в периодите на магнитна инерция" (в минимума на слънчевата активност - според съвременната терминология) петната не изчезват, а просто "стават невидими"[25, стр.203]. За външната слънчева корона К.Х. казва, че нейната интензивност постепенно отслабва (с разстоянието от Слънцето), докато тя не престава да бъде видима. При това нейната "лъчезарност" (светимост) "произтича от магнитните свойства на материята и електрическата енергия, а съвсем не от нажежени частици (подчертано от мен -Л.Г.), както твърдят някои астрономи." "Всичко това е ужасно ненаучно, - иронизира Махатмата, но въпреки това то е факт..." И това наистина е факт. Днес ние знаем че външната корона се състои от две съставляващи: електронна ("електрическа енергия" - по К.Х.) и прахова. Електронната компонента постепенно намалява с разстоянието от слънцето и на големи разстояния става невидима. Лъчистата и структура е обусловена от магнитното поле. Що се отнася до праховата съставяща, тя постепенно преминава в зодиакална светлина и както и последната, е обусловена от разсейването на слънчевата светлина върху частиците междупланетен прах, а съвсем не от светенето на нажежени частици.

        "Към това разбиране на действителността днес неотклонно ни води науката и за отрицателите несъмнено скоро ще настъпят трудни времена. Ще трябва или да признаят всичко, което съществува, или да тръгнат против науката и нейните открития, както това неведнъж е ставало в черното средновековие. Отрицателите наистина ще се окажат на страната на мракобесите, и ако не бъдат спряни, отново ще запламтят кладите на инквизицията.

        Дайте път на науката, науката ще разруши стените от неразбиране и отрицание на наистина съществуващото."(Г.А.Й., 90)

        "Невежеството човешко е разляно нашироко. Колко лъжливи теории се приемат и отхвърлят всяка година. Сред нези всевъзможни наслоявания е трудно да се открие онази тясна пътека, която води към Истинното Знание. Сега пред науката стоят изключителни възможности да се прибилжи към него. Но още пречи предубедеността."(Г.А.Й., ІХ, 435)

        Ще отбележим също забележката на К.Х. за това, че "измененията в короната не оказват никакво влияние върху климата на Земята, макар че петната оказват..."[25, стр.206]. С този проблем съвременната наука засега само се е захванала, и затова ние не можем да приложим към него критерия за СНЗ.

        Твърде многозначително изглежда твърдението на Махатмата, че една от най-сериозните грешки на науката "се състои в ограничеността на нейната представа за законите на гравитацията и в отрицанието и на това, че материята може да бъде безтегловна..." [25, стр.205]. Наистина, Нютоновата теория на гравитацията, напълно господстваща през ХІХ век, се оказа ограничена и през ХХ век беше заменена от теорията на притеглянето на Айнщайн. Така че тази забележка на К.Х. се оказа справедлива. А твърдението за възможна безтегловност на материята е противоречало на всички данни на тогавашната наука. Само в наше време стана ясно, че физическата материя съществува в две форми - във формата на вещество и във формата на поле. При това "тегловно" е само веществото, докато полевите частици (фотони, гравитони) имат маса на покой равна на нула. Тук ние вече се сблъскваме с критерия зя СНЗ в неговата силна форма.

        Но особено впечатляваща е дискусията, свързана с естеството на зелената коронална линия.

6. Короналната линия и критерият за свръхнаучно знание

        Зелената коронална линия с дължина на вълната 5303 А е най-ярката линия на излъчване в спектъра на слънчевата корона. Тя е открита през 1869 г. от двама американски астрономи - Ч.Юнг и У.Харкнес независимо един от друг. По своето място в спектъра тя е била много близка до линията на поглъщане на желязото (дължина на вълната 5316 А). Затова първоначално тя е била приета за линия на желязото. Това отъждествяване обаче предизвиквало големи затруднения. Било неразбираемо по какъв начин такъв тежък газ като железните пари може да се издига на такава голяма височина над видимата повърхност на Слънцето, надвишаваща височината на розпространение на водорода. Затова Юнг не се съгласил с такова отъждествяване. Той обърнал внимание на това, че короналната линия не съвпада точно с фраунхоферовата линия на поглъщане на желязото 5316 А и следователно трябва да принадлежи на друг химичен елемент. Доколокото линията се е наблюдавала високо над видимата повърхност на Слънцето, Юнг предположил, че това трябва да бъде много лек елемент, по-лек от водорода. "Изглежда, че това би трябвало да бъде парообразно вещество, плътността на което е много по-ниска от тази на водорода, най-лекия от газовете, известен на земната химия."(цит. по [27]) Книгата на Юнг, в която той изказал това предположение, е била издадена през 1882 година, т.е. през същата година, към която се отнася обсъжданото писмо на К.Х.

        Трудността се състояла в това, че дължината на вълната на короналната линия е била известна не много точно. Чак през 1896 година, по време на пълното слънчево затъмнение бяха получени спектрофогтограми (фотографии на спектъра) на слънчевата корона, по които Н.Локиер определил точната дължина на вълната на линията. тя се оказала равна на 5303 А, т.е. не съвпадала с линията на желязото 5316 А, като и твърдял Юнг. Локиер предположил, че линията 5303 А принадлежи на неизвестен химически елемент, който нарекъл короний. Несъмнено, локиер в това отношение се е вдъхновявал от историята с хелия. През 1868 г. той и френският астроном Ж.Жансен, също независимо един от друг, открили в спектъра на Слънцето ярка жълта линия с дължина на вълната 5876 А. Локиер предположил, че тя принадлежи на неизвестен елемент, който той нарекъл хелий, което означава "слънчев". През 1895 г. хелият бил намерен също и на Земята. Обаче с колония се получило по-различно. Не сачо, че не могли да го открият, но нещо повече, когато се появила периодичната таблица на елементите на Менделеев, се оказало, че за корония в нея просто няма място.

        Загадката била решена чак през 1942 г., когато шведският астроном В.Едлен отъждествил зелената коронална линия с линията на тринадесеткратно йонизиран атом на желязото (Fe XIV). Скоро било установено, че температурата в слънчевата корона надвишава един милион градуса (на повърхността на Слънцето тя е равна само на 6000 К), това обяснява защо такива тежки елементи като желязото могат да се издигат на толкова голяма височина над повърхността на Слънцето и едновременно обяснява високата степен на йонизация на желязото. Всичко това през осемдесетте години на миналото столетие учените не са знаели и не са могли да знаят.

        Затова за тях е било напълно неразбираемо и неприемливо, когато Махатма К.Х. твърдял, че "Слънцето изобилства от пари на желязото"[25, стр.203]. При това Махатмата пояснявал: "Това е доказано с помощта на спектроскоп, показаващ, че светлината на короната се състои най-вече от линия в зелената част на спектъра, почти съвпадаща с линията на желязото". (Пак там). Забележете, че Махатмата не твърди, че короналната линия съвпада с линията на неутралното желязо 5316 А. Той казва само, че тя почти съвпада с нея, тоест нейната дължина на вълната е близка до линията на неутралното желязо Fe 1. Получава се видимо противоречие: от една страна короналната линия не съвпада съвпада с линията на желязото, от друга страна, тя доказава, че слънчевата корона изобилства с железни пари. Разяснявайки това противоречие, Махатмата пише: "Линията на короната, наблюдавана през най-добрия "дифракционен спектроскоп", може да изглежда и несъвпадаща с линията на желязото, но независимо от това короната съдържа желязо (подчертано то мен - Л.Г.), както и много други пари. Да ви съобщя от какво се състои тя, е безполезно, защото не съм в състояние да преведа думите, които използваме за тази цел. А и такова вещество няма никъде другаде (във всеки случай - в нашата слънчева система), освен на Слънцето."[25, стр.204]

        Лесно е да се разбере затруднението на Махатмата. Наистина, как да се обясни на самомвителните учени от ХІХ век, че короната съдържа тринадесеткратно йонизирани атоми на желязото! Та нали по онава време атомът се е смятал за неделим. Строежът на атома е бил неизвестен. Никой не е знаел, че той се състои от ядро и електрони. Следователно, самото понятие за йонизиран атом не е имало смисъл. (Да не говорим за това, че вещество в такова състояние в нашата слънчева система наистина съществува само на Слънцето.)

        Изглежда, че полемиката за естеството на зелената коронална линия е ярко и убедително доказателство за съществуването на Свръхнаучно знание. (Махатма К.Х. е познавал истинската природа на короналната линия и доколокото е било възможно по онова време, се е опитвал да я обясни на своите кореспонденти.)

7. "Дао на физиката"

        Разгледаните примери за свръхнаучно знание се отнасят към триизмерната физическа Вселена (физическото ниво на Битието), те са изразени в явна вербална форма (с помощта на обикновени понятия) и се отнасят не до някакви общи отвлечени концепции за Мирозданието, а до напълно конкретни частни проблеми. Това прави възможно сравняването на изследваното знание с научното (на основата на формулирания критерий за СНЗ) и установяването на неговата свръхнаучна природа.

        Що се отнася до мистичното знание, то неговото съпоставяне с научното е много по-сложен проблем. това знание, получено по пътя на мистичния опит, не може де бъде (както подчертават самите мистици) адекватно предадено с помощта на словесни понятия, тъй като то "лежи извън областта на чувствата и интелекта, от която произлизат нашите думи и понятия"[1, стр.25]. За неговото предаване в словесна форма се използва сложният език на символите, който трудно се поддава на интерпретация. Това може да се разбере, защото мистичният опит си има работа с многомерния Космос, с висшите нива на Реалността, за описанието на която ние все още нямаме адекватни понятия. Затова той по-скоро се отнася към онова, което ще намери научно потвърждение в бъдеще, когато изучаването на тези сфери на Универсума ще стане дотояние на човешката наука. Вероятно също тогава ще бъде изработен и адекватен език за описанието на тази Реалност.

        Независимо от това, някои паралели между мистичните учения и науката се откриват и в днешно време. Това е убедително показано в споменатат вече книга на Ф.Капра "Дао на физиката"[1], където авторът, съпоставяйки концепциите на съвременната теоретична физика с концепциите на източните мистици, намира дълбока взаимна връзка между тях. "...съвременната физика, пише той, - ни предлага тип светоусещане, който в голяма степен ни напомня за мистичното светоусещане от всичики времена и традиции".[1, стр.14].

        Общността се проявява както в картината на света, така и в методологията за получаване на знание. Въпреки че физиците като цяло се интересуват от рационалното познание, а мистиците - от интуитивното, и на едните и на другите им се налага да си имат работа и с двата типа познание. Ако във физиката има елемент на интуиция, то в източния мистицизъм присъства рационален елемент (особено ясно изразен във Веданта и някои школи на Будизма).

        В основата на познанието както на физиците, така и на мистиците, лежи ОПИТЪТ. Всички източни традиции се характеризират със силна емпрична насоченост. Физическият научен опит се реализира във физическия експеримент и в наблюдението. Мистическият опит - в съзерцаването на света в състояние на медитация. И в двата случая наблюдението на действителността се признава за единствен източник на знание. За постановката на физичния експеримент (например, в областта на субатомната физика) експериментаторът трябва да премине през многогодишна подготовка, което се достига чрез съответно образование. По същия начин, за достигането на мистично откровение са необходими години занятия под ръководството на опитен учител. По такъв начин, и физиците, и мистиците са изработили във висша степен фини методи за наблюдение на природата, недостъпни за непосветените. Най-важна характеристика на физичния експеримент, позволяваща той да бъде използван в процеса на познание, е повторяемостта на резултатите. Мистичното обучение и познание също не може да се осъществява без повтарящи се откровения; повторяемостта е основната цел на духовното наставничество на мистиците.

        Резултатите от опита в класическата физика са се отнасяли до сетивно възприевания свят и без голям труд са могли да бъдат изразени с помощта на обикновения език. При изучаването на микросвета физиците се сблъскали със ситуация, в която се възприемат не непосредствено самите явления, а следите от тези явления. Самият атомен и субатомен свят е скрит от тях. Подобно на мистиците, те си имат работа с несетивно възприеманата реалност, и подобно на тях се сблъскват с парадоксите на тази реалност. Резултатите от опита в областта на субатомната физика, както и резултатите от мистичния опит, е невъзможно да бъдат предадени с помощта на обичайния език. За адекватното им предаване мистиците използвот езика на символите и по-специално езика на мита, физиците - езика на математическите уравнения. "Една страница от списание по съвременна експериментална физика - пише Капра - би изглеждала за несведущия също толкова тайнствена, колокото и една тибетска мандала."[1, стр.32] Словесното изтълкувание на математическите изрази на съвременната физика, също както и изтълкуванието на мистичния символизъм, не само се сблъсква с големи трудности, но и вече няма толокова твърда почва под краката си. Ф. Капра напълно справедливо обяснява това явление с факта, че нашият език и схеми на мислене са се сформирали в тримерния свят на сетивно възприеманата реалност и затова те не могат за изразят адекватно нито многомерната реалност на мистичния космос, нито недостъпния за нашето непосредствено възприятие четиримерен свят на релативистката физика.

        Що се отнася до съдържателната част на концепциите на физиците и мистиците, то тук общността се състои преди всичко в представата за фундаменталната Цялостност, Единство на света (Вселената), докато в същото време разделението му на части (индивидуализирани частици) представлява вторична реалност вътре в дадената цялост. То ест не целостта се образува от частиците, а частиците са проявление на целостта, която е първична. Израз на тази цялост е и невъзможността за пълно разделяне на субекта и обекта на познание. Както подчертава Ф.Капра, в това отношение мистиците отиват по-далеч от физиците. В квантовата механика наблюдателят и наблюдаваното (обектът) не могат да бъдат разделени, но запазват различията помежду си, докато в същото време мистиците по пътя на дълбокото потапяне в медитация достигат до такова състояние, в което разликите между наблюдателя и наблюдаваното изчезват, субектът и обектът се сливат в едно неделимо цяло. (За холизма в квантовата механика вж. също статията на А.И.Московски. [9]). Още една обща черта, тясно свързана с Целостта на Света, се състои в представата за динамизма на Вселената. Космическата Цялост на мистицизма е динамична по своята природа. Светът е процес и всички явления се възприемат като различни манифестации на една и съща Реалност. Още Хераклит (когото Ф.Капра смята за много близък до източните мистици) е сравнявал света с вечен огън. А според мистичните учения на Изтока Космосът е единна неразчленена реалност, въвлечена в безкрайно движение. В квантовата механика и в теорията на относителността материята също не може да съществува без движение. (Ще отбележим, че това е също едно от най-важните положения на диалектическия материализъм.) Атомните и субатомните частици се намират в състояние на непрекъснато движение. Не само това, те самите представляват процеси, а целият свят се представя като тъкан, изтъкана от такива преплитащи се процеси. Както подчертава А.А.Сазанов, в теорията на относителността реален обект е мировата линия в четиримерното пространство, която представлява проявяващ се процес. [10]. Динамичният характер на света се изразява и в еквивалентността на маса и енергия, която означава, че масата не е нищо друго освен разновидност на енергията, а тя е характеристика на движението. В заключение, динамизмът на света ярко се илюстрира от факта на разширяването на видимата Вселена. Разширяването на Вселената е неизбежно следствие от уравненията на общата теория на относителността и е надеждно потвърдено от астрономическите наблюдения.

        Едно от забележителните достижения на съвременната физика е разбирането за това, че пространството и времето сами по себе си не съществуват; реалност е само техният синтез (пространство-времето), а отделното възприемане от наша страна на пространството и времето е резултат от проектирането на многомерна (в дадения случаи четиримерна) реалност върху нашия триизмерен физически свят. Сходни представи се съдържат в мистичните учения на Изтока, които твърдят, че пространството и времето като такива са порождения на човешкия ум, привързани към определени състояния на съзнанието. "Цялото развитие на източния мистицизъм разкрива удивително единство по въпроса за неделимия пространствено-времеви характер на действителността."[1, стр.149]. Ф.Капра цитира твърде знаменателното признание на С.Т.Судзуки, който твърди: "Ние с невъоръжено око виждаме, че не съществува пространство без време и време без пространство - те се пронизват едно друго."[пак там].

        Една от най-важните особености на картината на света в съвременната физика е свързана с понятието за допълнителността (например дуализмът вълна-частица). Но същото това понятие играе ключова роля и в китайската философия (в категориите ИН и ЯН).

        Важни паралели се проследяват и в теорията за строежа на елементарните частици. Ние няма да се спираме на тях, препращаме интересуващия се читател към съответните страници от книгата на Ф.Капра.

        Как трябва да разбираме тези паралели между картината на света в съвременната квантава-релативистка физика и източния мистицизъм? Ф.Капра смята, че това е следствие на "дълбокото проникване в същността на нещата - в дълбините на веществото във физиката и в дълбините на съзнанието в мистицизма - при което под измамната видимост на ежедневието постепенно прозират чертите на една принципно различна действителност."[1, стр. 280].

        "Видимият свят и невидимият, финият свят са толокова тясно свързани един с друг, че нито едно явление не може да бъде разбрано без да се взема под внимание тази връзка. Без допускането на съществуване на Фин Свят всяко разбиране на явленията ще бъде само частично. Няма следствие без причина, също така няма видими явления, несвързани с невидими. Обединението на световете ще се състои в признаването на Финия Свят и в проникването на науката в областта на невидимото. И сега вече границата на плътната видимост е премината, но това за съжаление не се осъзнава. Но ще има поразителни доказателства и именно науката ще въведе човечеството в сферите на Финия Свят, който сега яростно се отрича." (Г.А.Й.,VІІ, 417)

        Светоусещането на мистиците е свързано с висши нива на Битието. Потапяйки се по пътя на медитацията в изменено състояние на съзнанието, те влизат в съприкосновение с висшите слоеве на Реалността, с висшите нива на Битието, и в своите възприятия отразяват чертите на тази Реалност. На висшите нива царува Единството. Колкото по-високо е достигнатото ниво на битието, толкова по-пълно се проявява това единство. Защото Единството, неделимостта е основно свойство на Огъня (Духа). Но то не противоречи на това, че низшите нива (в частнвост, в нашия плътен физически свят) обективно съществуват отделни неща, тела и явления, отделни форми, чрез които се проявява Единният Огън. Диференциацията в процеса на инволюцията на духа в материята е обективен процес, пораждащ многообразие от форми, които са свързани помежду си благодарение на проявяващия се в тях Единен Огън, но външно остават разделени. Този строеж и тези свойства на физическото ниво се отразяват от обикновеното съзнание и адекватно се описват от класическата физика. По такъв начин, разликите в светоусещането на мистика и обикновения човек се състоят в това, че те по различен начин се отнасят към различните нива на Битието. С това се обяснява и разликата във възприемането на времето и пространството от обикновеното съзнание и от мистичното светоусещане, както и други несъответствия между тях. Що се отнася до атомната и субатомната физика, то тя се занимава с първичната субстанция на физическото ниво. Но първичната субстанция на всяко ниво най-пълно отразява свойствата на първичната Огнена субстанция на целия Проявен Свят. А главно Нейно свойство е Неделимото Единство. Оттук е и холизмът на квантовата механика. Оттук е и предтавата за тъканта на света, представляваща сложно преплитане на многообразни процеси - представа, която (както беше отбелязано по-горе) също е присъща както на квантовата механика, така и на мистицизма*. Същото може да се каже и за другите паралели, отбелязани от Ф.Капра. Описвайки първичната субстанция на физическото ниво, съвременната теоретична физика открива на науката подстъпите към фините светове. В областта на субатомната физика и особено в теорията на физическия вакуум физиката вече се е доближила да границите на Финия Свят и може би вече е навлязла (макар и частично) в граничната област, където действат пространствено-времеви и други закономерности, присъщи на фините светове.

        Ще отбележим още две важни обстоятелства, на които обръща внимание Ф.Капра. първото се отнася до перспективата за включване на човешкото съзнание в бъдещите теории за материята. Според известния физик Д.Бом съзнанието и материята са взаимосвързани и взаимозависими. Те представляват вложени една в друга проекции на по-висша реалност, която не е нито материя, нито съзнание в чист вид. Съзнанието "може да представлява неотделима компонента на Вселената, която в бъдеще може би ще влезе в теорията на физическите явления."[1, стр.298]. В тази връзка е уместно да се приведе гледната точка на Теяр дьо Шарден, , който е смятал, че в бъдеще, в рамките на "разширената физика", вътрешната страна на нещата (която, видимо, може да бъде отъждествена със съзнанието) ще се взема под внимание в същата степен, в която и външната страна на света.[28, стр.53] Може би една от първите крачки в тази посока е направена в теорията на торсионните полета.[5] "Науката вече е стигнала до онази граница, зад която битието на Незримия Свят става неотрицаем факт. На науката се прехвърля поръчението да извърши онова, в което не преуспя религията. Това време е близо."[29,VІІ, 89]

        Второто обстоятелство се отнася до извода за съвременното обществено устройство, соето не е съгласувано съсстроежа на мирозданието. "Аз съм убеден - пише Капра, - че мирогледът, сформирал се на основата на теориите на съвременната физика, е несъвместим със сегашното устройство на нашето общество, лишено от онази хармонична взаимосвързаност, която е характерна за природата. За да се извърши преход към такова динамично равновесие е необходимо да се промени социално-културното устройство на обществото и да се проведе културна революция в истинския смисъл на тази дума. от нашата способност да осъществим този преход зависи оцеляването на нашата цивилизация."[1, стр.283].

8. Природата на свръхнаучното знание

        И така, многобройни факти убедително свидетелстват за това, че в човешката култура винаги е съществувало (и съществува и днес) Свръхнаучно Знание, което превишава научното знание на своята епоха (в това число и съвременното научно знание). Фактът на съществуването на СНЗ в човешката култура ни кара да се замислим за неговия източник. Като свидетелствува за съществуването на такъв източник, свръхнаучното знание открива научни пътища за неговото задълбочено изучаване и познание.

        За произхода на свръхнаучното знание може да се изкажат различни предположения. Това би чогло да бъде Божествено Откровение, знание на високоразвити извънземни същества или на отдавна изчезнали древни цивилизации. Въпреки привидното си различие, тези предположения не си противоречат и не се изключват взаимно, бидейки взаимодопълващи се аспекти на едно и също (на единната истина). Ние вече отбелязахме, че от позициите на Жива Етика, Източник на СНЗ е Йерархията на Светлината и Нейното най-близко звено - Учителите на човечеството. То ест в крайна сметка свръхнаучното знание има космически произход. При това то се проявява в древните култури и може да достигне до нас от древни източници. Негови носители във всички времена са били Посветените, преминали през специален курс на обучение, в арсенала на който е имало и такова средство, каквото е Откровението.

        "Днес на науката се дават възможности за космически пътища за познанието на Света и отговорността и е голяма, не за разрушение, а за съзидание трябва тя да служи на човека, защото целта и е да стане светлина на живота..." (Г.А.Й., 1, 3 авг.)

        "Сред временното, като гранитни канари в устремения бурен поток, стоят непоколебимо Основите на Съкровенното Знание. И утвърждавайки ги в съзнанието, се приближаваме към непреходното, което е в нас и извън нас, в Безпределността на Съществуващото..." (Г.А.Й., V, 20)

        Трябва да се има предвид, че мистичният опит, също както и научният, дава относително знание. "Дори онези, които са проникнали отвъд завесата на покрова - се казва в "Аспектите на Агни Йога", - и са се докоснали  до всичките три свята, дори и те ги възприемат  индивидуално и според съзнанието си. (...) Майа на плътния и на Надземния свят еднакво скрива действителността." [29, ІХ, 224]. "Какъв е смисълът да се освободим от земната Майа, за да попаднем под влиянието на надземната Майа?". [пак там]. Как да се приближим към действителността? Учението отговаря - само чрез Йерархията на Светлината. "Йерархията на Светлината, Учителите не са призраци на Майа. Така човечеството има в своите ръце ключове за подхода към действителността." [пак там].

        Ако мистикът, за да се докосне до Висшата Реалност, трябва чрез медитация да се потопи в изменено състояние на съзнанието, то Висшите Духовни Същества нямат нужда от това. Те живеят във Висшата Реалност и съприкосновението с нея е естествено състояние на Тяхното съзнание, което обхваща едновременно множество светове. (множество нива на Битието) . техните знания за света, за Универсума съставляват съдържанието на тяхната превъзходна (много превъзхождаща човешката) наука. По различни пътища тези знания се предават на човечеството. Те се съдържат митологията и в екзотеричната компонента на религията, където под митологичните персонажи са скрити известни и неизвестни Природни Сили, а така също и най-дълбоки космогонични и теогонични категории. Изтълкуванието им (доколкото това е възможно) се дава в езотеричната част на религиозните и философски Учения. "Всички Велики Учения на света са носили на хората зърната на огнената действителност и все още ги пазят под тежките наслоения на последващите натрупвания и изкривявания." [29, ІХ, 224]. Задачата за извличането на тези зърна е доста сложна и неопределена, защото е свързана с очистване от многовековни наслоения и следователно с определена интерпретация, която не винаги може да бъде еднозначна. Затова особено значение придобиват онези елементи от Науката на Учителите, които могат да бъдат изразени на езика на съвременната наука и съпоставени с ней, свидетелствайки за съществуването на свръхнаучно знание. Това е още по-актуално, доколкото "за науката сега е открито онова, което се оказа непосилно за религията". [29, VІІІ, 631].

        Висшето Езотерично Знание е знание съкровено; частици от него се дават от Учителите на човечеството със съзряването на съответните еволюционни условия. Така през ХІХ и ХХ век на човечеството бяха дадени основите на Великата Наука на Учителите, очистени от многовековните наслоения и съответстващи на съвременното ниво на съзнание на човечеството (Теософията и Живата Етика). Затова търсенията на свръхнаучно знание в книгите на Учението са най-актуални и могат да бъдат най-плодотворни.

        Можем да мислим, че в настъпващата Нова Епоха, с проникването на науката във фините светове и с изучаването на фините енергии взаимодействието между научното и свръхнаучното знание ще нараства, а разликата между тех постепенно ще се изтрива. Ще се промени и характерът на познанието, и неговите средства. По същия начин,  както сега хората търсят необходимата им за работа и изследвания информация в мрежата Интернет, те ще я търсят в "Хрониката на Акаша". Но разликата между научното и свръхнаучното знание никога няма да изчезне напълно, защото над човешкото знание във всички времена, колокото и голямо да е то, винаги ще оства безпределно големият потенциал на Непознатото, вече изучено от онези, които стоят по-високо от нас на Йерархическата Стълба на Космическия Разум. "Нашето Учение е космично, то представлява аспект на Космическата Истина и затовачастично то в една или друга форма е осъществено на Далечните Светове. Колокото по-високо е планетата, толкова по-високо и по-фино е осъществяването. (...) В рамките, указани от Учението, влиза целият проявен Космос. Пралаите и Манвантарите, Кръговете и спиралният възход на световете и човечествата се разпростират върху всичики космически проявления." (Г.А.Й., ІІІ, 261).

        "Много са прозренията във Финия Свят, много са явленията от свръхфизичен порядък. Много са книгите, които се опитват да систематизират целия този материал. Но няма знание, няма определеност, няма завършена философия или учение. Само Учението Жива Етика дава систематизиран, но, разбира се, непълен и постепенен подход към възможностите на космическата концепция на обкръжаващия ни свят." (Г.А.Й., ІV, 91). 

1. Философско-нравственото учение "Жива Етика" е плод на сътрудничеството на семейство Рьорих с група философи, Учители от Изтока. Учението е публикувано за първи път на руски език в Рига (Латвия) през 20-те и 30-те години на ХХ век. Въпреки опитите книгите на Учението да бъдат преведени и издадени на български език както преди 1944 г., така и след това, до момента не съществува достатъчно качествен превод, който бихме могли да препоръчаме на нашите читатели (няколокото съществуващи превода съдържат на места смислови неточности и непълноти). Затова препоръчваме на интересуващите се да потърсят последното издание на книгите на Жива Етика в оригинал, осъществено от Международния център-музей "Рьорих" в Москва. В това издание са отчетени и редакциите, осъществени от Елена Рьорих след излизането на първото издание. - Бел. прев.

* Ще отбележим, че тази представа (може би малко пресилено) може да се разпростре и върху физическото ниво. Та нали ако бихме могли да виждаме "вълните светлина" между телата, радиовълните, електромагнитните лъчения от всички диапазони, гравитационните, електрическите и магнитните полета, ако бихме могли да виждаме всичко това, Вселената би ни изглеждала като фина тъкан, състояща се от тези полета и имаща в качетвото на свои възли отделните центрове на силите (източници на полето).

Литература: 

1. Фритьоф Капра. Дао физики. Исследование параллелей между современной физикой и мистицизмом Востока. - Санкт-Петербург: "ОРИС", "ЯНА ПРИНТ", 1994. С. ЗОЗ.(Българско издание: Фр.Капра, "Дао на физиката", С., Гуторанов, 1997).

2. Брусиловский С. А, Эсхатология: мифы и реальность. Дельфис, 1996. № 1 (6). С. 3-10.

3. Гиндилис Л. М. Живая Этика и наука. Дельфис, 1993. С. 35-39; Дельфис, 1994. №1. С. 51-56.

4. Гиндилис Л. М. Пирамида физического знания. Дельфис 1996. № 1 (б). с. 79- 84.

5. Шипов Г. И. Теория физического вакуума. М. НТЦентр, 1993. С. 362.

6. Акимов А. Е., Шипов Г. И., Логинов А. В., Ломоносов М. Н., Пугач А. Ф. Торсионные поля Земли и Вселенной. Земля и Вселенная, 1996. № 6. С. 9-17.

7. Лесков Л. В. Семантическая Вселенная: МВК-концепция. Вестник Моск. ун-та. Сер. 7. Философия. 1994. № 4. С. 12-26.

8. Волченко В. Н. Неизбежность, реальность и постмжимость тонкого мира. Сознание и физическая реальность, 1996. T. I. № 1-2. С. 2-14.

9. Московский А. В. Вперед к Платону? Дельфис, 1996. № 2 (7) С. 73-78.

10. Сазанов A. A. Осмысление и пропаганда естественно-научных представлений XX века как фактор развития культуры и духовности в обществе. Мир Огненный, 1995. № 3 (8). С. 94-107. (См. также: Сб. "Защитим культуру". Москва; MOP, 1996. С. 45-63).

11. Сазанов А. Д. Материю надо понять широко. Дельфис, 1997. №2 (10). С. 66- 75.

12. Уранов Н. Размышляя над "Беспредельностью" 88, рукопись.

13. Письма Е. Рерих. Т. 2. Рига, 1940.

14. Гиндилис Л. М. Некоторые философские и методологические аспекты проблемы SETI. Астрономия, методология, мировоззрение. М.; Наука, 1979. С. 282-304.

15. Неовиус. С. Величайшая задача нашего времени. Гельсингфорс, 1736.

16. Фройденталь Г. Линкос - межпланетный язык. Населенный космос. М.; Наука, 1972. С. 306- 316.

17. Пановкин Б. Н. Внеземные цивилизации - проблемы и суждения. Природа. 1971, № 7. С. 56-61.

18. Пановкин Б. Н. Объективность знания и проблема обмена смысловой информацией с внеземными цивилизациями. Философские проблемы астрофизики XX века. М.; Наука, 1976. С. 240- 265.

19. The Search for Extraterrestrial Life: Recent Developments. Edited by M. D. Papagiannis. Dordrecht, Boston, Lancaster, Токуо: D. Reidel Publ. Co., 1985. Section 7: The Fermi Paradox and Alternative Search Strategies. P. 435-511.

20. Горбовский A. A. Загадки древнейшей истории. М.; Знание, 1971.

21. Неру Джавахарлал. Открытие Индии. М.; Изд-во Иностр. лит-ры, 1955. (Българско издание: Дж.Неру, "Пробуждането на Индия", С., Партиздат, 1983).

22. Рубцов В. В., Урсул А. Д. Проблема внеземных цивилизаций. Кишинев. Штиинца, 1987. Гл. VII, § 3. Астрономия догонов и гипотеза о палеовизите. С. 243-252.

23. Гиндилис Л. М. Научное и сверхнаучное и знание. Тезисы З-ей Международной конференции "Алтай-Космос-Микрокосм". Алтай, 1995. С. 12-17.

24. Гиндилис Л. М. Астрооcциологический парадокс в проблеме SETI. Астрономия и современная картина мира. М.: ИФРАН, 1996. С. 203- 231.

25. Чаша Востока. Письма Махатм. Избранные письма 1880-1885 гг. Рига-Москва; Угунс & Лигатма, 1992.

26. Бронштэн В. А. Махатмы и астрономия. Мир Огненный, 1996. № 1 (9). С. 44-57.

27. Бронштэн В.А. Загадка "корония" / Земля и Вселенная, 1996. № 4. С. 48-54.

28. Шарден Пьер Тейяр. Феномен человека. М.: Наука, 1987.

29. Грани Агни Йоги. Новосибирск, 1993-1996.

30. Уранов Н. Жемчуг исканий. Рига; Мир Огненный, 1996.