СЪВРЕМЕННА ПОЕЗИЯ
|
|
СЪВРЕМЕННА ПОЕЗИЯ |
|
Николай Колев
Стихотворения
Д-р Николай Колев е роден през 1977г. в София. Завършил е Националната Природо математическа гимназия. Има висше медицинско образование. Дипломира се като стоматолог в МА-София. Самообразованието си набавя сам.
Член е на светованата организация на хората с висок интелект – МЕНСА. Съосновател на движението “Нова Епоха” през 1994г. Съосновател на център за изследване на геокосмическите влияния върху човека. Основател на българския идеен суфи-кръг “Суфизм БГ” и създател на първата българска интернет страница посветена на суфизма.
За контакти : Sufism@mail.bg Web : sufism.bol.bg
|
* * * Времето тече и не спира напора в сърцето, В мен от край до край стопиха се мечтите И изгоря на всеки миг живеца Подло вкаран в блян на суетата верна.
Горя и изгорях На прах е вече всяка моя част И сласт и мир и допир и кумир Всичко влято е на огъня в сърцето!
И да обичам, жив топя се в ръцете на сластта, И не виждам и не чувам, че опитват да ме спрат, Къде отивам и по стъпките след кой вървя?
Ловя след теб разпорения въздух И вдишвам от разветите му гриви. Не смей дори да мислиш да ме спреш, Таз лудост проклятие не е, а дар, И всеки миг е опит от чашата й да отпия Скрита в гънките на вековете.
На бича най-сладкото мъчение, Развява своя гладък меч И миг след миг не спира да разсича на две Споените в юмрук ръце.
Дали раздялата е лек за лудостта Или опива в блянове сърцето.
Отдавна вяече ти го подарих – това сърце, Прави с него всичко мила, Докато е в твоите ръце, аз съм ти И ти си аз в едно лице.
Не хвърляй камък в огледалото пред теб, Целувка е за него тоз плесник.
Счупи на любовта калъпа, И ела към мен... Натам не води пътя, Натам те водя само аз...
|
* * * В плющящите треви на любовта окъпах се, Попивайки след теб от тебе всяка твоя капка от дъха ти, Убий ме и стопи оловната сачма в мен, Във вените ми искрящо злато влей, И остави пожара да бушува и вилней.
Изпий сълзите ми от радост, Защото от деня в който те видях, Аз безумно полудях.
Печатите на старата любов дотолкоз изблeдняха, Че загубих и последната следа от тях.
Аз цял издран от сласт, попивам сок от всяка твоя пора, И в пиянството на любовта пропих и последния си спомен.
Искай в тоз момент, Всичко от мен. За мен светът не съществува преди теб, Низ от лоши сънища е само бил.
Ти си ми тамян и бог и страст и бряг, Гори в сърцето ми несмирим пожар, Целувай пламъците му и погълни ме цял в теб. Животът ми е вече куха сламка, хвърли я да гори и ела с мен.
Тази лудост е екстаз, Върти ме като виночерпец въртящ се сред празните бокали. Удавих се във вино и безброй животи преродих се е теб. Но до ненасита ще покривам тялото ти с мед.
Като гладни пеперуди целувките ми те застигат И полепват по прашеца на любовните ни дири.
Аз съм вее само рамка на твоята осанка, И разпуква се в мен стрцето, като нар под напора на хиляди зърна, Изпий сладкия им сок и влей го в кръвта си, За да остана в теб като капка от кръвта ти.
|
|
|
|
(с) Николай Колев. Публикувано в
|
|
