115 години от рождението на Николай Райнов	Бр.3 /януари 2004

Николай Райнов

МАРИЯ  МАГДАЛИНА

Хетера йерусалимска

1.

Образ чуден свети с пламък блед:

изумруден змей пред гробница зазидана.

- Там лежи Христос. От три дни с плач ожидана

иде утринта уречена. Отвред

мироносици се стичат строен ред

да помажат тялото на мъртви бог.

- Там лежи Христос.  Невидена,

дивна светлина излъчва гроба. Рог

със елей измирен носи Магдалина.

- Там лежи Христос. Зелена вейка от маслина,

бял саван и спомен скръбен на тълпите,

шъпот и слова, от мрачна скъб пропити.

С тиха стъпка морно стъпва Магдалина.

Глас от гроба:

Под звездни завеси от златна коприна

душата ми чезне, аз гина-

Мария:

под куполи мразни вдън бездни!

И плискат ме капки алмазни

от ледни вериги: снеми ги-

Мария!

Сред лилии ледни, в железни

окови, под звездна коприна,

(о, кой ще погледне!)

душата ми чезне, аз стина -

Мария!

Сърцето ми плаче в небето

над гибелни бездни.

Здрач е. Сълза е душата ми клета,

изтрий я - Мария!

Младеж с псантер:

Мария! Лебед бял, в морета

далечни някъде изгубен, странна

мелодия - звън златен на камбана,

потънала под ведри глъбини; - и трета

безумна нощ във бездни отлетя,

о, мургаво дете - !

- Безумна нощ и - ето: лъч на утрин ранна!

След страшна нощ на толкова измени

ела, дете,

ела при мене!

Душата ми във трепет на молитва

душата Ти с безумие зове:

- Далеч, към нови брегове!

Захлипнал стон в горчивина политва;

безумна нощ във бездни отлетя,

о, мургаво дете  - !

- Безумна нощ и - сън на ледни векове!

След грешна нощ на чемерни измени

ела, дете,

ела при мене!

2.

Страшно  пърхане над бездни в адски стъпала.

Над алмазни върхове - ридаеща ектения.

- Там стои Христос: лъчиста сянка над студения

тъмен лабиринт. В колчан от мълнии стрела

огнена краси бедро на цар. Невидими жерла

с дивна песен пълнят небесата. Строг -

- там стои Христос: опалови растения,

злато, бисер и звезди забулят облик властен. Рог

на присъда страшна носи Магдалина.

- Там стои Христос. Клон къдрав от маслина,

царска тога, пръстен, лати над главата-

на венчална песен глъхнат в гръм словата:

с глуха стъпка мудно стъпва Магдалина.

Глас от ада:

В пустини безводни, под нощ-пирамида,

душата ми стене, ожида-

Мария:

сред пълчища черни, безчинни!

Душат ме вампири неверни, вампири безлики:

сломи ги - Мария!

Сред пламъци бесни в градини

от огън-цветя и дървета

душата ми чезне - и гине - и крета -

Мария:

сърцето ми стине в морето

на пропасти сини.

Ден е. В кръв е душата ми клета,

спаси я - Мария!

Младеж с псантер:

Мария: Бял саван, в пустини

далечни някъде прострян, студена

мелодия на арфа сребърна, родена

невидимо в зори; - в падини

разтленна нощ нощ тъй рано отлетя,

о, мургаво дете - !

- Разтленна нощ и - ето: нов се ден начена!

След страшна нощ на толкова измени

ела, дете,

ела при мене.

Политнали съзвучия простират

криле - и в здрач блестят дрезгавини:

- към необходени страни!

В изтомен трепет килнат е потирът;

разтленна нощ тъй рано отлетя,

о, мургаво дете - !

- Разтленна нощ и  - лъч на сетни далнини!

След грешна нощ на чемерни измени

ела, дете,

ела при мене!

3.

Бурно  веене в подземни смолести води:

царствен змей издиша в пламък стонове.

-Там седи Христос на трон от миризливи клонове:

рози, мирти и лози. По бяла мантия следи

кървави личат. И скръбен глас през плач реди

стихове печални. Мрак - над царския чертог.

- Там седи Христос. Просъница на тонове

погребални свърт навява. Черен рог

на мъстител ангел с трепет носи Магдалина.

- Там седи Христос. Узряла гранка от мирисина,

кървави одежди, плахи стъпки в тъмнините,

ледени литании, посърнали ланити:

с тежка стъпка мудно стъпва Магдалина.

Глас от мрака:

Аз ходя низ тъмни, безкрайни чертози.

Аз гина сред дебри безлисти,

 в просъница бродя подводни притъни лъчисти.

През сънни разтрози

следят ме на ангел очите

прозрачни, бездънни и чисти -

Мария!

Аз чезна, политнал над върхове снежни,

и срещам свещени ликорни

над кипнала бездна.

Очите ми черни и морни в неверни

безбрежни полета погасват с лъчите

на залези бледи вечерни.

Аз чезна в полета просторни -

Мария!

Аз стина, сразен и разбит,

изгубеи сред снегове бели:

 в искуса на блед сенобит

аз гина, жигосан под звездни дантели,

в двореца, де са песни отколе кънтели -

Мария!

Душата ми тръпне и морна отпада,

душата ми плаче в тъмата:

- о, своводове скръбни! О, учяст нерада,

от черепи мъртва грамада!-

Душата се лута и пада,

в магьосан изгубена лес,

припада - и тръпне - и вика в несвест:

- Води я,

Мария!

Младеж с псантер:

О, Магдалина! - Кораб бял в морето

потънал чемерно, тимпанна

ектения: звън сънен на камбана,

погребени в зелени глъбини - и трета

изтомна мощ тъй мудно отлете.

о, мургаво дете - !

- Изтомна нощ и - ето: нов се ден откри!

След смъртна нощ на толкова измени

ела, дете,

ела при мене!

Душата ми през кърваи зари

душата Ти с безумие ще дири:

- Пресъхнали са всичките потири!

Захлипнал стон душата ми покри -

изтомна нощ тъй мудно отлете,

о, мургаво дете - !

- Изтомна нощ и - лъх на ледени зефири!

След сетня нощ на чемерни измени

ела, дете,

еля при мене!

4.

Над бели, светли снегове разплита Нощ драперия.

Христос погребен е . Мария е - умряла.

Изгубена е чашата на бисерна Мистерия.

Над мъртвата пустиня бледа луна е изгряла.

Угасват ледени цветя. Земята - мрак покри я.

Смъртта простря саван над всички суети.

И само мразен вихър чемерно шепти:

"-- Noli me tangere, Maria!"