СЪВРЕМЕННА   ПОЕЗИЯ

Бр.3 /януари 2004

                    *          *          *

Аз гмурнах се в една тъга уютна.

В една скимтяща гладна рана скочих.

В кълчищата на нервите се бутнах

и жаждата лицето ми излочи.

Защо се влюбих не в човек, а в рана?

Аз бръкнах право в кожичките мръсни.

Във диплите на болката остана

мехлемът, отпечатал мойте пръсти.

И охлювът на нежността пълзеше

по тези топли улейчета неми,

и като бебе в прощъпулник смешен

се спъваше и падаше в безвремие...

                   Понятие за щастие

Лудостта пресече улицата плавно.

С оранжев чорапогащник,

зелена коса

и лилаво трико.

Говореше си сама и си гризеше ноктите.

Не, всъщност говореше по GSM-а си,

докато си гледаше часовника.

Калъфчето зо GSM-а бе изплела сама

на една кука.

На една кука, на една паяжинна нишка

бе изплела терлички за своята Палечка

и си говореше с нея.

Дъждът я разтърси за раменете,

плю й в лицето,

шляпна я по задника.

Лудостта свали прогизналите си обувки,

подхвърли ги във въздуха

и изигра художествено съчетание

с бухалки от подметки.

Качи се грациозно в един автобус,

шарен като китайски ресторант с весели дракончета,

и поръча порция за двама,

и плати с шепа монети с нумизматична стойност.

Удари звънкото си чело в стъклото

и каза:

- Да пием за нашата любов!

(с) Снежана Славчева.      Публикувано в  на: 06.01.2004.

Бр.3 /януари 2004