АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ	Бр.4 /февруари 2004

          Районният съд през август 2002 година установи факта на приемане от страна на Международния център "Рьорих" на наследственото имущество на семейство Рьорих на основание завещанието на Святослав Николаевич Рьорих. Именно това решение беше отменено от надзорната инстанция. Основанието за надзорната жалба, подадена в Московския градски съд от министъра на културата Швидкой е, че държавата уж се явява собственик на картините на Рьорих.

        Вице-президентът на Международния център-музей "Рьорих" Людмила Шапошникова е убедена: "Изходът на делото беше предрешен. Дори не ни известиха навреме за датата, на която ще се гледа делото. Не ни дадоха възможност да се запознаем с жалбата на Министерството на културата и със съдържанието на протеста."

        И наистина, пакетът документи от Московския градски съд е получен от Център-музей "Н.К.Рьорих" на следващия ден, след като съдът е приел решението. А и самото дело напомняше нетърпелива сбирка на служителите на Темида. Съдийката изобщо не беше заинтересована да изслушва каквито и да било доводи на адвокатите. Председателстващата О.Егорова бързо приключи разглеждането на делото и чрез пристав по телефона осведоми представителите на Центъра за решението на Московския градски съд. Не много отдавна средствата за масова информация съобщиха за шумен скандал, свързан с председателя на Московския градски съд Егорова, която е оказвала натиск върху съдиите. Шапошникова предполага, че те са се сблъскали със същото правосъдие, в което има съд, но правото отсъства: "Министерството на културата не можа да представи на съда никакви документални доказателства, които биха свидетелствували за тяхно право върху наследството на семейство Рьорих. Но ако решението е взето предварително, съдът не се нуждае от доказателства".

        С решението на Московския градски съд фактически се създава прецедент на изземване в полза на държавата на кулутурно наследство от частна колекция. При това външно като че ли е спазено приличието: фактът на "приватизацията" или по-скоро национализацията, е осветен със съдебно решение. А всъщност се получава гавра с волята на нашия велик съотечественик Святослав Николаевич Рьорих.

        Няколко месеца преди смъртта си през 1992 година С.Н.Рьорих потвърди правата на МЦР върху предаденото през 1990 година на Съветския фонд "Рьорих" наследство. Това свое разпореждане той е заверил при нотариус. Единствената му молба е била музеят да има обществен, а не държавен статут. Създаването на държавен музеен център според него "би довело до неоправдано ... стесняване на задачите и възможностите на центъра. Центърът трябва ... да притежава значителна независимост, гъвкавост, възможност да функционира над ведомствените бариери."

        Кметството на Москва отдели за музей на Николай Рьорих имението на Лопухини - паметник на архитектурата от ХVІІ-ХІХ век. Във връзка с разпадането на СССР Съветският фонд "Рьорих" през 1991 година по инициатива на С.Н.Рьорих променя името си - става Международен център "Рьорих". Още приживе Святослав Рьорих се обръща към президента на Русия Б.Н.Елцин с молба да бъдат върнати на Международния център картините, които са били предадени още през 1974 за съхранение на Министерството на културата на СССР за организиране на изложби, посветени на 100-годишния юбилей на Николай Рьорих. Юбилеят на изтъкнатия художник и мислител тогава е отбелязан широко, на правителствено ниво по цялата страна. Тези 288 картини са били включени от С.Н.Рьорих в неговото завещание. В своето писмо той пише: "...изложбата е незаконно задържана от Музея на изкуствата на народите на Изтока. Много Ви моля да съдействате за предаването и на Международния център "Рьорих"".

        Но волята на Рьорих не е изпълнена. Сменящите се един друг вице-премиери в правителството Лобов, Немцов, Матвиенко дават нареждания на Министерството на културата, обаче сменящите се със същото постоянство министри всеки път намират предлози да не изпълнят нарежданията.

        Както твърди Шапошникова, през това време почти 50 картини на Рьорих, предадени на попечението на Министерството на културата, са изчезнали. Те отсъстват в описа на картините, съхранявани в Музея на Изтока. В чии ръце са попаднали, в чии частни колекции се намират, и досега не е известно. Напълно очевидно е, че решението на Московския градски съд ще остави тези неприятни въпроси без отговор. Както ще останат без отговор и други въпроси - ако така се постъпва с волята и завещанието на един велик съотечественик, то как ще отстояват правата си в борба с чиновниците хората, които не са обременени със слава и известност?

        Скандалното решение на московския градски съд има и друг отзвук. През тази година се навършват 100 години от рождението на Святослав Николаевич Рьорих. В Индия неговият юбилей се празнува на правителствено ниво. Министър председателят на Индия Атал Бихари Ваджпай е почетен попечител на Международния мемориален тръст "Рьорих" в хималайската долина Кулу, където се намира имението на семейство Рьорих. Тържествата по случай стогодишния юбилей на Святослав Николаевич в Индия са започнали още на 23 октомври миналата година. Организират се изложби на С.Н.Рьорих, издават се книги за него. Набелязва се създаването в имението на Святослав Николаевич "Татагуни" на музей на негово име. Завършва дългоочакваното организиране на Дома-музей в Нагар (Кулу). Юбилейните тържества съгласно правителствената програма ще продължават в Индия цяла година.

        А какво ще има у нас, в родината на юбиляра, който бекористно и е дарил изключително богатото и ценно наследство на своите родители? В Русия Министерството на културата възложи провеждонето на юбилея на Държавния музей на Изтока и на Държавния театрален музей "А.А.Бахрушин". Не е ли много? Цели два музея!

        "В последно време ние неведнъж сме изпитвали срам за ставащото в Русия. Изпитваме го и сега." Това са редове от неотдавнашното обръщение на известни дейци на науката и културата на Русия към президента Владимир Путин. Сред подписалите го са наистина авторитетни и уважавани хора в страната: Председателят на Попечителския съвет на МЦР, президентът на Международната асоциация на фондовете на мира А.Е.Карпов, членовете на попечителския съвет президеднтът на Руската академия за естествени науки академик О.Л.Кузнецов, ректорът на Московската държавна юридическа академия, академикът на РАН и заслужил деятел на културата на РФ О.Е.Кутафин, вице-президентът на Руския фонд на културата А.Е.Титков, президентът на Академията на руското изкуство, членът на Съвета по култура и изкуство към президента на РФ Н.А.Петров, президентът на международния хуманитарен фонд "Знание" академикът на РАН К.В.Фролов, президентът на Руската художествена академия академикът на Грузинската академия на науките З.К.Церетели.

        Да поставят подписите си под колективното обръщение към държавния глава ги накара освен всичко друго и намерението на министерството на културата фактически да си присвои безценното наследство на Рьорих, върху което то фактически няма никакви права.

        "2004 година заплашва да стане година на тотално нарушаване на волята на покойния дарител С.Н.Рьорих, а може би и край на Музея, създаден по негова инициатива." - твърдят в колективното си писмо до президента на страната дейците на културата и науката.

        Ще бъде тъжно, ако се случи именно това.

        "В тази отвратителна история е утешително само едно нещо. Добре, че Светослав Николаевич не доживя до нея." - призна пред журналисти Людмила Шапошникова. Тя, следва да споменем, много години е работила в Индия, написала е немалко книги за творчеството на семейство Рьорих.

        - Ние, безусловно, няма да се предадем просто така. Ще се борим за това завещанието на Святослав Николаевич да бъде изпълнено така, както е искал той, а не така, както иска министърът на културата Швидкой. Веднага щом получим документите от Московския градски съд, ще се обърнем с протест във Висшата съдебна инстанция - Върховния съд на РФ.

        Ще устои ли на административния и съдебен натиск храмът на културата на "Малый Знаменский переулок" (адресът на Международния център-музей "Рьорих" - бел.прев.)?

        Историята с наследството на Рьорих разкрива като цяло една тревожна тенденция. Държавата се стреми да увеличи своето присъствие във всички сфери на живота, дали това ще е икономика, изкусво, частен живот. В Италия, която, тук му е мястото да кажем, се слави със знаменитите си картинни галерии, изобщо няма никакво министерство на културата. Там държавата намира възможност да помага на частните музеи, без да изземва тяхното имущество за себе си, а като ги поддържа материално, чрез данъчни стимули. У нас, както и по рано "имаме собствена гордост и гледаме на буржоата отвисоко".
 
 
 

Публикувано в  на: 05.02.2004 г.	Бр.4 /февруари 2004