|
|
|
|
|
||
На 12 февруари 2004 г. се навършват 125 години от рождението на Елена
Ивановна Рьорих (1879-1955). Елена Рьорих е широко известна като автор
на изследвания по история и теория на религиите ("Основи на будизма", "Знамето
на преподобния Сергий Радонежки"), както и на сборник философски писма,
издадени за първи път в Рига, Латвия, през 1940 г. В сътрудничество с анонимна
група учители от Изтока Е.Рьорих е създател на философско-нравственото
Учение "Жива Етика". Заедно със съпруга си, великия руски художник, учен,
пътешественик и общесвен деец Николай Рьорих, тя е съавтор на идеята за
Международния Пакт Рьорих и Знамето на Мира за опазване на културните ценности
както по време на война, така и в мирно време.
Николай Рьорих
ЛАДА
Лада е древна руска дума. Колко много хармония, вдъхновение и сила има в нея. И как тази дума отговаря на целия строй на Елена Ивановна. Така я и наричаха. Когато Серов работеше над нейния портрет, той уверяваше, че в основата на нейната същност е движението. По-вярно е да се каже - устремлението. Тя е винаги готова. Когато говори за Алтайските сестри за всенародна помощ, в този призив можем да съзрем нейните собствени основни черти. Да донесе помощ, да ободри, да разясни, без да жали силите си - за всичко това е готова Елена Ивановна. Често ни остава само да се изумяваме откъде се взимат силите й, особено като познаваме слабото й сърце и всички онези необичайни явления, на които лекарите само се изумяват. Заедно с нас Елена Ивановна пропътува на кон през цяла Азия, замръзваше и гладуваше в Тибет, но винаги първа даваше пример за бодрост на целия керван. И колкото по-голяма беше опасността, толкова по-бодра, готова и радостна беше тя. Пулсът й беше 140, и все пак тя се опитваше лично да участва и в устройването на кервана, и в уреждането на всички грижи по пътя. Никой никога не е виждал у нея упадък на духа или отчаяние, а за това имаше немалко поводи от най-различен характер.
И живее Елена Ивановна в постоянна неуморна работа, от сутрин до вечер. Ще поболедува малко, но бързо ще преодолее духом тялото, и ето че отново може да се чуе бодрото тракане на пишещата й машина. Сега приятели искат да издадат писмата на Елена Ивановна. Разбира се, част от писмата, и то откъси. Ако се издаде всичко, биха се получили много томове.
Особена и необичайна е дейността на нашата вдъхновителка. В различни страни
цели огнища се подхранват от нейната помощ, долитаща на крилата на аеропланите.
Тя винаги бърза да даде помощ.Очаквани са нейните думи на утеха, утвърждаване
и поясняване. Дори измежду приятелите мнозина не знаят, че Елена Ивановна
е написала редица книги. Не под свое име. Анонимно тя не пише, но има пет
псевдонима.Има и руски, и западни, и източни. Странно е да се четат препратки
към нейните книги. Хората не знаят за кого говорят. По мисълта на Е.И.
възникват женски обединения. Особена прелест има в това, че много неща
възникват, без да е известен истинският им източник. Велика е радостта
да даваш на народа широта на мирогледа, да освобождаваш от суеверия и предразсъдъци
и да покажеш доколко истинното знание е пътят на прогреса. Лада - прекрасно
древно руско име.
[1938 г.] Рерих Н.К. Из литературного наследия, Москва, 1974.
На
снимката горе: Елена Шапошникова (Рьорих), 1900-те години. За оформлението
на заглавната страница на списанието е използвана картината на Николай
Рьорих "Держательница Мира" (1937 г.)
|
|
|
| превод: Бойко Златев. Публикувано в
на: 05.02.2004 г. |
|
