СЪВРЕМЕННА   ПОЕЗИЯ

Бр.4 /февруари 2004

                  Море

   Тръгваш ли вече?

Подай ми ръка

изгрева двама да видим.

    Морето отдавна е

наша съдба,

а мечтите летят с вълните.

    Гларуси,чайки

се радват за нас.

    Пясъкът вече

блести с нова страст.

Ражда се най-чиста любов

    в този час.

                   Градината България

Когато градинарят не си свърши работата,

цветятя увяхват, изникват бурени навред.

Само минувачите усещат каква е загубата.

Постоят минутка-две. Чудят се. Продължават напред.

Градината става сива и отблъсква със своя вид.

Истинско щастие за цветята е някой да ги откъсне.

Ще ги сложи във ваза. Ще живеят добре следващия миг,

но без корени любовта им към земята ще умре.

Идва друг стопанин. С нови сили започва да сее.

Радва се на всеки плод и влага част от своето сърце.

Градината блести. Цветята са щастливи. Слънцето грее.

Хората се спират. Към новия живот протягат ръце.

Бъдещето на моята малка родина зависи изцяло от нас.

Нека с надежда пътя си от храсти да изчистим.

Готови ли сте да направим хляба си клас по клас?

Аз съм сигурен, че няма да сме гладни. Нека да помислим.

(с) Явор Перфанов.      Публикувано в  на: 

Бр.4 /февруари 2004